Господ не им посочва признаците на дома, а казва: „Елате и ще видите.“ Постъпва така, за да ги привлече още повече да Го последват и същевременно да покаже силата на тяхното желание – дали няма да се затруднят по пътя. Защото, ако бяха тръгнали след Иисуса с хладно чувство, не биха се решили да отидат чак до дома.

Как да съгласуваме това, че тук Христос изглежда има дом, а на друго място се казва, че Син Човечески няма къде глава да подслони (Лука 9:58)? Едното не противоречи на другото. Когато казва, че няма къде да подслони глава, не означава, че изобщо няма никакъв подслон, а че няма собствен. Следователно, ако е живял в дом, не е бил Негов, а чужд.

Евангелистът отбелязва и времето – „беше около десетия час“ – не без цел, а за да научи и учителите, и учениците да не отлагат делото си за друго време. Учителят не бива да отлага и да казва: днес е късно, ще учиш утре; а ученикът трябва всяко време да счита за подходящо за учение, без да отлага слушането за утре. Оттук разбираме и че учениците били толкова въздържани и трезви, че посвещавали на слушане време, което други прекарват в телесен покой, натежали от ядене и станали неспособни за важно дело. Истински ученици на Йоан Постника!

Забележи още, че Иисус се обръща към онези, които вървят след Него, и им показва лицето Си. Защото ако не вървиш след Иисуса чрез добродетелна дейност, няма да достигнеш съзерцанието на лицето Господне, тоест няма да достигнеш просветление чрез божествено знание. Светлината е домът на Христа, както е казано: „обитава в непристъпна светлина“ (1 Тим. 6:16). И как ще се просвети чрез знание онзи, който не се е очистил и не върви по пътя на очистването?