След като каза, че благодатта и истината станаха чрез Иисуса Христа, и желаейки да потвърди това, евангелистът казва: „Не казвам нищо невероятно. Защото Моисей – както и никой друг – нито е видял Бога, нито е могъл да ни даде ясно и нагледно познание за Него, а, бидейки слуга, само послужи за написването на закона. А Христос, като Единороден Син и пребъдващ в недрата на Отца, не само Го вижда, но и ясно Го открива на всички хора. И тъй, понеже Той е Син и вижда Отца като пребъдващ в Неговите недра, справедливо ни дарува благодат и истина.“

Но някой може да каже: „Тук научаваме, че никой не е видял Бога; как тогава пророкът казва: ‘видях Господа’ (Ис. 6:1)?“ Пророкът видял, но не самата същност, а някакво подобие и умствено представяне, доколкото било възможно да види. Освен това, един Го виждал в един образ, а друг – в друг. Оттук е явно, че те не са съзерцавали самата Истина; защото ако бяха съзерцавали самата Божия същност – проста и без образ – не биха я виждали в различни видове.

И ангелите не виждат Божията същност, макар да се казва, че „винаги гледат лицето на Отца“ (Мат. 18:10). С това се показва само, че те винаги имат в ума си Бога.

Следователно единствено Синът вижда Отца и Го открива на всички хора.

Който е в недрата на Отца. Когато чуваш за „недрата“ на Отца, не си представяй нищо телесно в Бога. Евангелистът употребява този израз, за да покаже близостта, неразделността и съвечността на Сина с Отца.