Евангелистът често се позовава на свидетелството на Йоан не защото поставя достоверността на Владиката да зависи от слугата, а понеже народът имал високо мнение за Йоан; затова и посочва неговото свидетелство за Христа – като човек, почитан за велик и поради това по-достоен от всички за доверие.

Думата „викаше“ показва голямото дръзновение на Йоан, защото той не говореше за Христа скрит, а с голяма смелост.

Какво казваше той? „Тоя беше, за Когото аз казах.“ Йоан свидетелстваше за Христа още преди да Го види. Така Бог благоволил – за да не изглежда, че Йоан свидетелства от пристрастие към Него, след като вече Го е видял. Затова и казва: „за Когото казах“, тоест още преди да Го видя.

„Идещият след мене“ – разбира се, според времето на раждането, защото Предтечата беше с шест месеца по-възрастен от Христа по плът.

„ме изпревари“ – тоест стана по-почитан и по-славен от мене. Защо? Защото Той беше преди мене по Божество.

А арианите безумно тълкували този израз. Желайки да докажат, че Синът Божи не е роден от Отца, а е произлязъл като едно от творенията, те казвали: „Ето, Йоан свидетелства за Него: ‘стана преди мене’, тоест произлезе преди мене и бе сътворен от Бога като едно от творенията.“

Но от следващите думи се изобличава погрешното им разбиране. Защото какъв смисъл би имало да се каже: „Той ме изпревари (тоест бе сътворен преди мене), защото съществуваше по-напред от Мен“? Безумно е да се твърди, че Бог Го е сътворил по-рано, защото Той бил преди мене. По-логично би било да се каже: „Той беше преди мене, защото бе сътворен преди мене.“ Така разсъждават арианите.

А ние, по православен начин, разбираме така: „Идещият след мене“ – по раждането от Девата в плът – „ме изпревари“, тоест стана по-славен и по-почитан от мене чрез чудесата, които се извършваха около Него – чрез Рождеството Му, чрез възпитанието Му, чрез мъдростта Му. И това е справедливо, „защото съществуваше преди мене“ – по предвечното Си раждане от Отца, макар по явяването Си в плът да дойде след мене.