те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

Евангелистът прави сравнение между божественото и плътското раждане, като не без цел ни напомня за плътските раждания – за да можем, чрез сравнение, като познаем неблагородството и низостта на плътското раждане, да се устремим към божествената благодат.

Той казва, че вярващите са родени „не от кръв“ (οὐκ ἐξ αἱμάτων), тоест не от месечните кръвотечения, с които се храни и расте детето в утробата. Казват още, че и семето първо се превръща в кръв, а после се образува в плът и останалото устройство на тялото.

Понеже някои биха могли да кажат, че и раждането на Исаак е било такова, каквото е раждането на вярващите в Христа – тъй като Исаак не се родил „от кръв“, понеже у Сара месечните течения били престанали (Бит. 18:11) – евангелистът добавя: „ни от желание на плътта (ἐκ θελήματος σαρκός), ни от желание на мъж (ἐκ θελήματος ἀνδρός)“. Защото раждането на Исаак, макар и не от кръв, все пак било от желание на мъжа, понеже Авраам действително желаел от Сара да му се роди дете (Бит. 21:8). А „от желание на плътта“ – например Самуил от Анна, защото безплодната Анна силно желаела да има син (1 Цар. 1:6). Може да се каже, че Исаак е от желание на мъжа, а Самуил – от желание на плътта, тоест на Анна; а може би и в двата случая е имало и едното, и другото.

Ако искаш да научиш още нещо, слушай. Плътското съчетание става или поради естествено разпалване – защото понякога човек има горещ темперамент и поради това е силно склонен към съвкупление. Това евангелистът нарича „желание на плътта“. Или неудържимото влечение към съвкупление произлиза от лош навик и неумерен начин на живот – това той нарича „желание на мъжа“, понеже не е плод на естественото устройство, а на неумереността на мъжа.

Понеже силната склонност към съвкупление понякога се проявява у жената, а понякога у мъжа, може би под „желание на мъжа“ евангелистът разбира мъжката сладострастност, а под „желание на плътта“ – женската. Също така справедливо е под „желание на плътта“ да разбереш похотта, която разпалва плътта към съчетание, а под „желание на мъжа“ – съгласието на похотстващия за съвкупление, което съгласие е начало на делото.

Евангелистът споменава и двете, защото мнозина изпитват похот, но не се поддават веднага на плътта, а я побеждават и не стигат до самото дело. А онези, които тя надвие, стигат до желание за съвкупление, понеже първоначално плътта и тлеещата в нея похот са ги разпалили. Затова евангелистът поставя „желание на плътта“ преди „желание на мъжа“, понеже естествено похотта предшества съчетанието; и двете желания по необходимост се събират при съвкуплението. Всичко това е казано заради онези, които задават неразумни въпроси, защото по същество с тези изрази се предава една мисъл – показва се низостта на плътското раждане.

Какво тогава имаме ние, вярващите в Христа, повече от подзаконните израилтяни? Вярно е, и те се наричаха синове Божии, но между нас и тях има голяма разлика. Законът имаше във всичко „сянка на бъдещите блага“ (Евр. 10:1) и не даряваше израилтяните със същинско осиновение, а само като образ и предизобразяване.

А ние, чрез Кръщението, действително получавайки Духа Божий, викаме: „Авва, Отче!“ (Гал. 4:6). Както тяхното кръщение беше образ и сянка, така и тяхното синоположение предизобразяваше нашето осиновение. Макар и те да се наричаха синове, това беше в сянка; истината на осиновението те не притежаваха така, както ние сега я притежаваме чрез Кръщението.