Тук евангелистът очевидно говори за домостроителството на спасението в плът, и целият ход на мисълта е следният: Светлината беше истинска в света – без плът – и не беше позната; след това дойде при Своите Си в плът.

Под „Своите“ можеш да разбираш или целия свят, или Юдея, която Той беше избрал като Свой дял, като наследствен участък и собственост (Пс. 113:2).

„И Своите Му не Го приеха“ – било юдеите, било и другите хора, сътворени от Него.

Така евангелистът оплаква безумието на хората и се удивлява на човеколюбието на Владиката. „Макар да бяха Негови – казва – не всички Го приеха; защото Господ никого не привлича насила, а оставя всичко на личното разсъждение и свободната воля.“