Евангелистът възнамерява да говори за домостроителството на Единородния в плът – че Той дойде при Своите Си, че стана плът. И така, за да не помисли някой, че Той не е съществувал преди Въплъщението, насочва мисълта към битието Му преди всяко начало и казва, че истинската Светлина е била и преди Въплъщението.

С това той опровергава ереста на Фотин и Павел Самосатски, които твърдели, че Единородният е получил битие едва когато се родил от Девата и преди това не е съществувал.

И ти, арианине, който не признаваш Сина Божий за истински Бог, слушай какво казва евангелистът: „Светлината истинска“. И ти, манихеецо, който твърдиш, че сме създадени от зъл творец, слушай, че истинската Светлина просвещава всеки човек. Ако злият творец е тъмнина, той не може никого да просвети. Следователно ние сме създания на истинската Светлина.

„Но как – ще каже някой – просвещава всеки човек, когато виждаме някои да са помрачени?“ Доколкото зависи от Него Самия, Той просвещава всички. Защото кажи ми – не сме ли всички разумни? Не знаем ли по природа доброто и противоположното му? Не притежаваме ли способността чрез размишление върху творенията да познаваме Твореца?

Следователно разумът, даден ни и наставляващ ни по природа, който се нарича още естествен закон, може да бъде наречен светлина, дарувана ни от Бога. А ако някои са използвали зле разума си, те сами са се помрачили.

Някои тълкуват това възражение така: „Просвещава – казват – Господ всеки човек, който идва ‘в света’ (на гръцки κόσμος – украшение, порядък), тоест в по-добро състояние, и който се старае да украси душата си, а не да я оставя безредна и безобразна.“