„Светлината“, тоест Божието Слово, свети „в мрака“, тоест в смъртта и заблуждението. Защото Той, макар и да се подчини на смъртта, я победи така, че я принуди да изхвърли онези, които преди бе погълнала. И в езическото заблуждение сияе Неговата проповед.

„И мракът не я обзе“ Нито смъртта Го надви, нито заблуждението. Защото тази светлина, тоест Божието Слово, е непреодолима.

Някои разбират под „мрак“ плътта и земния живот. Словото сияеше и тогава, когато стана плът и пребиваваше в този живот; а тъмнината, тоест противната сила, изкушаваше и преследваше Светлината, но я намери непобедима и непревзимаема.

Плътта се нарича „мрак“ не защото по природа е такава (да не бъде!), а поради греха. Защото плътта, докато се управлява от закона на природата, няма в себе си никакво зло; но когато излезе извън пределите на природата и служи на греха, тогава става и се нарича тъмнина.