Докато другите евангелисти пространно разказват за земното раждане на Господа, за Неговото възпитание и възрастване, Йоан пропуска тези събития, понеже за тях достатъчно са говорили неговите съученици, а насочва словото си към Божеството на въчовечилия се заради нас. При по-внимателно разглеждане обаче ще видиш, че както онези не са премълчали Божеството на Единородния, макар и накратко да са го споменали, така и Йоан, устремявайки погледа си към висшето Слово, не е оставил съвсем без внимание домостроителството на въплъщението. Защото един и същ Дух е ръководил душите на всички.

Йоан ни говори за Сина, но споменава и Отца.

Той посочва вечността на Единородния, когато казва: „В начало бе Словото“, тоест беше от начало. Защото онова, което съществува от начало, несъмнено няма време, в което да не е съществувало. „Откъде – ще каже някой – се вижда, че изразът „в начало бе“ означава същото като „от начало“?“ Откъде ли? Както от общото разбиране, така и особено от самия този евангелист. Защото в едно от своите послания той казва: „за онова, което беше от начало, което ние… видяхме“ (1 Йоан 1:1). Виждаш ли как възлюбеният сам се обяснява?

Така ще каже питащият; но аз разбирам това „в начало“ така, както и при Моисей: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). Както там изразът „в начало“ не дава мисълта, че небето е вечно, така и тук няма да разбирам думата „в начало“ така, сякаш Единородният е вечен – ще каже еретикът. На тази безумна настойчивост няма да отговорим с друго, освен с това: мъдреци на злобата! Защо премълчаваш следващото? Но ние и против волята ти ще го кажем. Там Мойсей казва, че в начало Бог „сътвори“ небето и земята, а тук е казано, че в начало „бе“ Словото. Какво общо има между „сътвори“ и „бе“? Ако и тук беше написано: „в начало Бог сътвори Сина“, бих замълчал; но сега, когато е казано „в начало бе“, заключавам от това, че Словото съществува от вечност, а не е получило битие по-късно, както ти празнословиш.

Защо Йоан не каза „в начало бе Синът“, а – „Словото“? Слушай. Това е заради немощта на слушателите, за да не помислим, щом чуем още отначало за Сина, за страстно и плътско раждане. Затова Го нарече „Слово“, за да знаеш, че както словото се ражда от ума безстрастно, така и Той се ражда от Отца безстрастно. Освен това Го нарече „Слово“, защото Той ни възвести свойствата на Отца, както всяко слово изявява настроението на ума; и също така, за да покаже, че Той е съвечен на Отца. Защото както не може да се каже, че умът понякога е без слово, така и Отец, и Бог не е бил без Сина.

Йоан употреби този израз и защото има и други слова Божии – например пророчества, заповеди, както е казано за ангелите: „силни с крепост, които изпълняват словото Му“ (Пс. 102:20), тоест Неговите повеления. Но в собствен смисъл Словото е личностно същество.

“и Словото беше у Бога”.

Тук евангелистът още по-ясно показва, че Синът е съвечен на Отца. За да не помислиш, че Отец някога е бил без Сина, той казва, че Словото беше у Бога, тоест в недрата на Отца. Защото предлогът „у“ трябва да разбираш вместо „с“, както е употребен и на друго място: „не са ли Неговите братя и сестри у нас“, тоест „живеят с нас“? (Марк 6:3). Така и тук „у Бога“ разбирай като: беше с Бога, заедно с Бога, в Неговите недра. Невъзможно е Бог някога да е бил без Слово, без премъдрост или без сила. Затова ние вярваме, че Синът, понеже е Слово, премъдрост и сила на Отца (1 Кор. 1:24), винаги е бил у Бога, тоест е бил съвременно и съвместно с Отца.

„И как тогава – ще кажеш – Синът не е след Отца?“ Как ли? Поучи се от веществен пример. Сиянието не е ли от самото слънце? Тъй е. Но нима то е по-късно от слънцето, така че да можем да си представим време, когато слънцето е било без сияние? Не може. Защото как би било слънце, ако нямаше сияние? Ако така мислим за слънцето, то още повече трябва така да мислим за Отца и Сина. Трябва да вярваме, че Синът, Който е сияние на Отца, както казва Павел (Евр. 1:3), винаги сияе заедно с Отца, а не по-късно от Него.

Забележи също, че с този израз се опровергава и Савелий Ливиец. Той учел, че Отец, Син и Дух са едно лице и че това едно лице ту се явявало като Отец, ту като Син, а понякога като Дух. Така празнословил синът на бащата на лъжата, изпълнен с лукав дух. Но с думите „и Словото беше у Бога“ той явно е изобличен. Евангелистът тук съвсем ясно казва, че едно е Словото и друго е Бог, тоест Отец. Защото, ако Словото беше заедно с Бога, очевидно се въвеждат две лица, макар и с една природа. А че природата е една – слушай:

“и Словото беше Бог”.

Виждаш ли, че и Словото е Бог! Значи у Отца и Сина е една и съща природа, както и едно Божество. И тъй, да се посрамят и Арий, и Савелий. Арий, който нарича Сина Божий творение и създание, нека се засрами от това, че Словото в начало беше и беше Бог. А Савелий, който не приема троичността на Лицата, а само единичност, нека се посрами от това, че Словото беше у Бога. Защото тук великият Йоан ясно възвестява, че едно е Словото и друго е Отец, макар да не са различни по природа.

Защото „едно и друго“ се казва за лицата, а „друго и друго“ – за природите. Например, за да изложим мисълта по-ясно: Петър и Павел са едно и друго (един и друг), понеже са две лица; но не са различни по природа, защото имат една и съща природа – човешката. Така трябва да учим и за Отца и Сина: от една страна Те са един и друг (две Лица), а от друга страна не са различни по природа, защото имат една природа – Божеството.