В превода на това изречение има противопоставяне, т.е. макар че … но. По-точно обаче е да се разбира причинно-следствена връзка: не „макар че“, а „понеже“, „доколкото“. Апостолът е проникнат от мисълта, че тялото в сегашното си състояние не дава пълна свобода на духовната дейност на човека (срв. 1 Кор. 15:44). Затова той казва, че постепенното отслабване на тялото дава възможност духът да се проявява с по-голяма сила.

Тук несъмнено се съдържа основание за аскетическите подвизи – пост, въздържание, ограничаване на телесните желания, чрез които, отслабвайки грубите плътски влечения, се открива по-широк простор за духовна и съзерцателна дейност. Както справедливо отбелязва еп. Теофан, това „тление“, т.е. подвигът на външния човек, обновява вътрешния не безусловно, а ако е съпроводено с действието на благодатта, с вяра и живот според вярата.