Апостолът продължава да разкрива напрежението между външната немощ и вътрешната сила. Той действително е преследван, притискан и унижаван от хората, но не е изоставен от Бога. Макар да бъде повалян – чрез страдания, гонения и лишения – той не бива окончателно победен. Тук е развита мисълта от предходния стих: външната слабост служи за проявяване на Божията сила. Човешките удари не могат да унищожат онзи, когото подкрепя Божията благодат.