В следващите стихове (до стих 11) апостолът се спира на опасността, на която скоро е бил изложен в Ефес заедно със своите сътрудници, и от която Бог ги е избавил – за което принос имат и молитвите на коринтските християни.

„Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос“. Първото изразяване – „Бог“, определя отношението на Христос към Бога според Неговото човечество, а второто „Отец“ – според Неговото Божество (блаж. Теофилакт Български).

„Отец на милосърдието“ – тоест източник на милостите (срв. Рим. 12:1).

„Бог на всяка утеха“ – апостолът нарича тук Бога така, защото по-нататък възнамерява да говори за това, че Бог му е изпратил утеха в скърбите.