В същото време юдеите (защото от тях е спасението) са образ на онези, които мислят трезво и здраво; а самаряните са образ на инакомислещите. Затова самаряните почитат Гаризим – име, което се превежда като „разделение“ или „различие“, а юдеите почитат Сион, което означава „стражарска кула“ или „наблюдателна височина“.

Понеже обаче още не е настъпил часът, за който Господ говори, когато нито на тази планина, нито в Йерусалим ще се покланят на Отца, трябва да се избягва самарянската планина и да се покланяме на Бога на Сион, където се намира Йерусалим. Самият Христос нарича Йерусалим „град на великия Цар“ (Мат. 5:35).

А какво друго може да бъде този град на великия Цар, истинският Йерусалим, ако не Църквата, изградена от живи камъни, мястото, където се извършва свещеното служение и където духовните хора, които разбират духовния закон (срв. 1 Петр. 2:5; Рим. 7:14), принасят духовни жертви на Бога?

Когато обаче настъпи пълнотата на времената (Гал. 4:4), тогава вече няма да е необходимо истинското и съвършено богопочитание да се извършва в Йерусалим, защото всеки ще бъде не вече „по плът“, а „по дух“, не „в образ“, а „в истина“, и всеки ще бъде подготвен дотолкова, че сам ще се уподоби на онези служители, каквито Бог търси. (Коментари върху Евангелието от Лука)