Когато жената каза: „Нима Ти си по-голям от нашия отец?“, Господ не заявява направо: „Да, Аз съм по-голям“, за да не изглежда тщеславен, без още да е дал доказателство за силата Си. Вместо това Той подготвя това чрез думите Си: „Който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее“. Тоест: ако се възхищаваш на Яков, който даде тази вода, още повече трябва да се възхитиш на Мен, Който давам несравнимо по-добра вода. Защото водата, която Аз давам, става извор на вода, който постоянно и непрестанно се умножава.

Така и светиите не само запазват докрай това, което получават от Бога, но по благодат приемат семената и началата на доброто, а после сами ги умножават и развиват.

На това Господ сочи чрез притчата за талантите (Мат. 25:14–31) и чрез притчата за ханджията (Лука 10:35). Получилият два таланта, като ги пусна в оборот, спечели още два (Мат. 25:17). А на ханджията, който прие човека, изранен от разбойници, Господ обещава: „Каквото похарчиш от своето, Аз ще ти въздам“ (Лука 10:35). Същото показва Господ и тук: Аз давам на жадния вода, но водата, която давам, не остава в същата мярка, а се умножава и става извор.

Така, при оглашението на Анания, Господ даде на Павел малко вода (Деян. 9:17); но тази малка вода на учението на Анания Павел я показа като извор, чиито потоци достигнаха от Йерусалим чак до Илирия.