А когато Милостивият беше при кладенеца, както рекох,
жена самарянка, вдигнала водоноса
на раменете си, излезе от Сихар, града си.
Кой не ще нарече блажени
излизането ѝ и влизането ѝ? (Пс. 120:8)

Защото излезе в нечистота,
а се върна непорочна,
като образ на Църквата.
Излезе и извлече живот,
като с гъба.
Излезе носителка на вода,
а се върна носителка на Бога.

И кой не би нарекъл тази жена блажена,
или по-скоро – не би благоговял
пред жената от народите [на езичниците],
предобраза, която прие
радост и изкупление.

(Кондак за самарянката, икос 5)