Законът, посочен в стих 46, се прилага и към състоянието на телата. Най-напред е трябвало да съществува „земното“ тяло, съответстващо на „душевното“ състояние на първия човек; а след това е трябвало да се яви „небесното“ тяло, съответстващо на новото „духовно“ състояние на втория Адам.

 “земен“, тоест от пръст, по качеството на своето тяло той е съставен от същите елементи, които се намират в обикновения прах или пръст (срв. Бит. 2:7).

„Вторият човек“, тоест човекът, който се явява по-късно (δεύτερος — „след това“, както е казано и в стих 46).

„Господ“. Тази дума липсва в повечето древни ръкописи.

„От небето“. Тъй като в целия този раздел апостолът цели да отговори на въпроса: „С какво тяло ще възкръснат мъртвите?“, най-естествено е този израз да се разбира като указание към тялото, в което възкръсналият Христос ще се яви при Своето Второ пришествие.

И паралелните изрази – „ще слезе от небето“ (1 Сол. 4:16) и „явяването на Господ Иисус от небето“ (2 Сол. 1:7), също обозначават Второто пришествие на Христос на земята. Същото значение има и Фил. 3:20, където се казва, че очакваме Спасителя, Господа, „от небето“.