„А след това ще бъде краят“. По този начин апостолът допуска известен промеждутък между Второто пришествие на Христос, за което говори в предходния стих, и „края“. Под „край“ (τέλος) трябва да се разбира краят на сегашния ред в Божия план за спасението на хората. Човечеството ще достигне такова състояние, че ще може да бъде произнесен окончателен съд над всеки (срв. 1 Петр. 4:7).

Този край ще настъпи тогава, когато Христос предаде царството на Бога и Отца. Както личи от стихове 25 и 28, Христос ще предаде на Отца вече преобразено, ново царство, в което ще бъде установен нов начин на живот.

Бог е наречен „Бог и Отец“, за да се подчертае едновременно доброволното подчинение на Христос на Бога и същностното Му единство с Отца.

Между Второто пришествие и „края“ ще се извърши премахването на всяко началство, власт и сила (по-точно не „когато унищожи“, а „след като унищожи“ – първо тези сили ще бъдат премахнати, и едва след това царството ще бъде предадено). Под тези „сили“ трябва да се разбират враждебните на Божието царство сили (срв. ст. 25 и 28), към които принадлежи и смъртта (ст. 26).