В следващите стихове апостолът дава правила за употребата на духовните дарби. Най-напред той постановява говорещите на езици да се изказват в събранието най-много двама или трима и то поотделно, като речите им задължително трябва да бъдат тълкувани. Що се отнася до пророците, и те трябва във всяко отделно събрание да говорят само двама или трима, а останалите да сдържат поривите си към пророчестване. Накрая, жените трябва да присъстват мълчаливо на богослужението.

„Всеки от вас“, т.е. един има една дарба, друг – друга. Апостолът изброява по-нататък пет вида вдъхновено християнско творчество: 1) псалом или песен, която християнинът е съставял под въздействието на особено вдъхновение; това е било импровизация, както личи от самия израз, употребен тук от апостола (ψαλμὸν ἔχει); 2) поучение (διδαχή) – слово на мъдрост или знание (1 Кор. 12:8); 3) език, т.е. говорене на езици (1 Кор. 12:10); 4) откровение, или пророчество (1 Кор. 12:10); 5) тълкуване (1 Кор. 12:10).

“всичко да става за поука”. Всеки дар трябва да служи за назиданието на присъстващите на богослужението, това е основното правило при дарбите.