„Тайните на сърцето му стават явни“, т. е. човекът започва ясно да осъзнава своето положение, цялото състояние на душата си.

„Пада ничком“, т. е. признава вината си пред Бога и пожелава да стане член на християнската Църква, защото само тук може да влезе в общение с Бога.

„Наистина“ (ὄντως), т. е. действително християните се намират в състояние на божествено вдъхновение. Такъв резултат, такова убеждение, възникнало у човек, външен за Църквата, е напълно противоположно на впечатлението, което би получил същият, ако присъства на събрание, където говорят само хора с дар на езиците.