Апостолът разглежда случая, когато в богослужебното събрание се изявяват само говорещи на езици. Ако на такова събрание присъстват „невежи“ (ἰδιῶται) и „неповярвали“ (ἄπιστοι), на тях ще им се стори, че всички християни са полудели (μαίνεσθε)!

Разликата между „незнаещия“ и „неповярвалия“ е в това, че макар и двамата още да не принадлежат към Църквата (което личи от това, че са противопоставени на „цялата“ Църква), първият все пак има известен досег с християнската община (той просто не познава всички нейни порядки), докато вторият е истински невярващ – езичник, който е враждебно настроен към Църквата. Има известна вероятност в предположението, че тук под „невеж“ апостолът е разбирал оглашен човек, който още не е въведен напълно в истините на християнската вяра, но е бил обучаван в тях.