Апостолът съвсем не отхвърля „дара на езиците“: той дори желае всички коринтски християни да притежават този дар. Още повече обаче той желае пророчеството да бъде по-често явление в християнските събрания. Впрочем, ако този, който говори на езици, сам може да разясни пред събралите се смисъла на своята реч, тогава в този случай дарът на езиците се изравнява с дара на пророчеството.