„Яде и пие своето осъждане“. Под „осъждане“ (κρῖμα) тук се разбира наказание, допуснато от Бога. Това наказание не е непременно вечно осъждане, но ако човек упорства в неразкаяност, то може да го доведе и до окончателна погибел (срв. ст. 32).

„Понеже не различава тялото Господне“ – тоест не осъзнава и не разбира, че зад видимия, обикновен хляб се преподава истинското Тяло Христово. На такъв човек му се струва, че приема само обикновена храна, а всъщност се докосва до самата реалност на Христовото Тяло.