От самата същност на Евхаристията апостолът извежда тежката отговорност на онези, които пристъпват към тайнството недостойно. В такъв случай човек става виновен за оскърбление не на символ, а на самото тяло и на самата кръв на Христос, които реално се преподават в тайнството.

„Недостойно“ означава без жив и благодатен спомен за Христовите страдания, без вътрешно покаяние и без необходимото благоговение.

Изразът „виновен ще бъде“ (ἔνοχος) означава, че такъв човек се оказва под съд, като престъпник, който носи лична отговорност за стореното.

Католиците виждат в израза „който яде тоя хляб или пие чашата…“ основание за своето учение, че е допустимо причастяване само под един вид – било само с хляба, било само с виното. Тук обаче съюзът „или“ няма разделително, а съединително значение. Това ясно се потвърждава от ст. 26, където вместо него е употребен съюзът καί – „и“.

Следователно апостолът няма предвид алтернативност между хляба и чашата, а говори за едно и също тайнство, възприемано в неговата цялост.