Апостолът обяснява сравнението, използвано в 11-и стих, като казва, че в настоящия живот ние възприемаме божественото само в отражение, подобно на това как виждаме лицето си в огледало. Тук трябва да имаме предвид, че нашите огледала днес отразяват ясно, докато в древността отражението е било неясно, защото огледалата са били изработвани от метал.  Изразът δι’ ἐσόπτρου означава „през огледало“, „в огледало“.

„смътно“ (ἐν αἰνίγματι) означава: в смътни, неясни очертания, които дават само приблизителна представа за нещата. Това определение се отнася най-вече до дара на пророчеството. Божият Дух пораждал в душата на пророка образи и картини, чрез които се изразявала божествената мисъл. За да ги разбере, пророкът е трябвало да съсредоточи върху тях цялата си духовна сила (срв. 1 Петр. 1:10 и сл.). Това тълкуване се потвърждава и от сходството между използвания от апостола израз и думите от книгата Числа за Моисей, на когото Бог се откривал явно (ἐν εἴδει), а не в неясни образи, не „в гатанки“ (δι’ αἰνιγμάτων – Чис. 12:6–8).

„Сега зная донейде.“ Тези думи се отнасят непосредствено до дара на знанието. Вместо „зная“ по-точно е да се каже „познавам“ (γινώσκω), което подчертава постепенността и трудността в постигането на познание за божествените неща.

„А тогава ще позная.“ Използваният тук глагол (ἐπιγνώσομαι) обозначава вече напълно придобито познание.

„Както и аз бидох познат.“ Апостолът приравнява дори това бъдещо познание за Бога с онова, което Бог има за нас: то ще бъде непосредствено и напълно ясно. Разбира се, пълно тъждество между нашето познание и Божието не може да има (св. Йоан Златоуст).