„Любовта никога не отпада.“ Тези думи съдържат темата на следващия раздел.

„Пророчествата ще престанат.“ Тук се има предвид дарът на пророчеството, какъвто са имали много християни през първия и втория век (срв. 1 Кор. 12:10 и „Учението на дванадесетте апостоли“). Оттогава този дар в първоначалния си вид вече не съществува и може да се каже, че се е преобразил в „дар на проповедничеството“. С настъпването на царството на славата и в тази последна своя форма той ще стане излишен. На кого, в края на краищата, ще бъде нужна проповед в бъдещия живот? Добрите вече ще са достигнали блаженството, а злите ще са загубили способността за поправяне.

„Езиците ще замлъкнат“, по-точно: „ще утихнат“. Ще приключи онова състояние на трескаво възбуждение, което е изглеждало толкова привлекателно за коринтските християни. Може да се предполага, че този дар на езиците сравнително скоро се е превърнал в религиозна поезия и музика, но и за тези изкуства няма да има място в славното царство на Месията.

„Знанието ще се изчезне“, тоест знанието като особен дар, получаван само от някои хора, ще престане да съществува, защото, както е казано у пророка (Йер. 31:34), всички ще познават Господа – от малък до голям.