Апостолът преминава от едно дарование към друго, по-висше.

„Пророчески дар“ – вж. 1 Кор. 12:10.

„Зная всички тайни“. Това е пояснение към „дара на пророчество“. Пророкът познава тайните на Божествения домостроителен план за нашето спасение, макар, разбира се, не всички. Апостолът обаче допуска мислено съществуването на пророк, който знае „всички“ тайни. И такъв човек, по неговото убеждение, би бил „нищо“, ако няма в себе си любов!

„Да имам пълно знание“. Това е дарът „знание“ – вж. 1 Кор. 12:8. Ако някой би притежавал този дар в неговата „пълнота“, но не би имал любов, и такъв човек би бил „нищо“.

„И такава вяра“ – това е дарът на чудотворната вяра (вж. 1 Кор. 12:9).

„Да мога и планини да премествам“, т. е. да премахвам всякакви прегради, които стоят на пътя, колкото и големи да са те.

И тъй, човек може всичко да изкаже, всичко да знае, всичко да може, но това не му носи никаква лична полза, ако в него няма любов. За Църквата, за общността на вярващите тези дарове са полезни, но самите носители на даровете не се спасяват чрез тях (срв. Мат. 7:22–23).