Макар тялото да има много членове, всички те, въпреки своето „собствено“ различие, принадлежат на едно тяло. Що се отнася до различието между тях, то е необходимо и е установено от Самия Творец. При това често именно по-слабите членове се оказват по-нужни, и даже по-неблаговидните от членовете, така да се каже, удостояваме с по-голяма почит чрез особена грижа за тях (като ги покриваме с облекло). Така и Коринтската църква представлява тяло Христово – в нея има различни членове и служения с различна важност, като всяко от тях има своя собствена задача и не навлиза в чужда област.

За да обясни това, апостолът отново използва образа на тялото като жив организъм. Но този образ вече му служи не за да изясни единството на различните духовни дарования, а за да разкрие необходимостта от тяхното многообразие.