Защо апостолът е предпочитал по-скоро да умре, отколкото да бъде лишен от славата на безвъзмездния учител на вярата? Защото със самото учение или проповед той не може да се гордее – извършването на това служение за него е необходимост, дълг. Докато дванадесетте апостоли са тръгнали след Христос по свободно решение, апостолът е бил принуден да поеме върху себе си проповядването на Евангелието сред езичниците, иначе го е очаквало осъждане (Деян. 9:5).