Апостолът обаче не иска да изпълнява възложеното му дело като роб. Той желае да го върши като свободен човек, като приятел на Онзи, Който му е поверил това дело. Затова той е решил да проповядва безвъзмездно.

„Тогава каква е моята награда?“ т.е. по какъв начин съм решил да постигна награда от Господа, сякаш пита той. Така, като благовести безвъзмездно, той върши онова, което не му е било вменено като задължение. По този начин се приравнява с дванадесетте апостоли, които доброволно са се присъединили към Господа.