Тук апостолът прави практическо приложение на общите положения, изложени по-горе (стихове 7–9). Под „някой“ се разбира онзи, за когото вече стана дума в седмия стих, а именно немощният във вярата.

„Капище“ е дума със старославянски произход (от кап — изображение, истукан) и обозначава мястото, където е бил поставен идолът (ειδωλεῖον).

Изразът „не ще ли го насърчи“ показва, че откритото присъствие на християнина в капището и безстрашното му участие в трапеза с храна, приготвена от остатъците на идоложертвена жертва, няма да остане без въздействие върху немощния християнин, който първоначално се е въздържал от участие в такова пиршество. Този немощен обаче ще се включи не по силата на собствено убеждение, че идолът е нищо, а по подражание на по-силните във вярата.