Стихове от 25 до 40 са посветени на безбрачието. Тъй като в древността съдбата на девиците се решавала от техните бащи, които сами избирали съпрузи за своите дъщери, апостолът смята за необходимо да отправи особено наставление към родителите християни. Той съветва, ако е възможно, по-добре да не омъжват своите дъщери (25–26): първо, поради тежкото време, което тогава преживявало християнството (27–31), и второ, поради преимуществата, които безбрачието има пред брака, когато става дума за служение на Господа (32–38). Накрая апостолът дава същия съвет и на вдовиците (39–40).

„като помилван“ (ὡς ἠλεημένος) – по-точно: като такъв, който по силата на Божията благодат може да ви даде добър съвет; или: помилван да бъде за вас верен ръководител.

“нямам заповед от Господа, но ви давам съвет”. Апостолът говори тук с известна ирония. Коринтяните, изглежда, са го питали дали няма пряка „заповед“ от Христос, сякаш не се задоволявали с неговите апостолски думи. Апостолът им напомня, че макар и да няма пряка Христова заповед и да дава само свои съвети, те все пак заслужават внимание като съвети на човек, чийто ум, под ръководството на Божия Дух, е прониквал в тайните на християнската вяра.