Това е заключение към мислите, изложени от 17 до 23 стих.

„пред Бога“. Християнинът, като остава и след приемането на вярата в предишното си външно състояние, трябва да се стреми да изпълнява своите задължения, били те и невисоки, като пред лицето на Бога – по този начин, дори малките задължения стават като богослужение.