Апостолът смята, че в християнската общност различията между господари и роби в действителност не съществуват, защото робът е свободен в Христа, а свободният също е роб Христов.

„Призованият в Господа“, т.е. призованият от Господ Иисус Христос. Ако той е откликнал на този зов, то по този начин е станал вътрешно свободен и робството за него не е страшно. А призованият свободен човек чувства, че е станал слуга на Господа, и това му носи не тъга, а радост.