Дори напротив: ако апостолът искаше да изкаже своето лично отношение към брака, би препоръчал по-скоро да се пази девство: „Защото желая всички хора да бъдат като мен.“ Но какво означава: „като мен“? Подразбира ли апостолът с тези думи предпочитанието на безбрачието? Едва ли, в този случай той би могъл да каже по-подходящото: „като Христос“.

По-вероятно е, че с тези думи апостолът изразява желание всички християни да бъдат дотолкова свободни от чувствените желания, че, подобно на него, да не изпитват особена липса, оставайки безбрачни. Но сега не е така, а за коринтяните, например, апостолът е принуден, като има предвид тяхното състояние, да дава съвет, който всъщност противоречи на неговите лични възгледи.

Ако в тяхното нравствено състояние настъпеше подобна промяна, бракът, разбира се, не би изгубил значението си в живота – просто би отпаднал споменатият мотив за неговото сключване, който апостолът изразява с думите: „за да се избегне блудът“, и коринтските християни биха започнали да се женят свободно, водени от потребностите на своето християнско състояние.

Че желанието на апостола е неизпълнимо и че по пътя към неговото осъществяване стои дори препятствие от страна на Бога, апостолът обяснява така: „всеки си има своя дарба от Бога – един така, друг иначе.“

„Дарба“ (χάρισμα) означава способност, която Бог дава на определен човек, за да извършва някакво особено дело (1Кор. 1:7; 12:4 сл.; Рим. 12:6). В разглеждания случай това дарование е способността за въздържание (ἐγκράτεια), т.е. свобода от полови изкушения. Тази способност Бог дава не на всички; други хора получават различен вид дарования, които се проявяват в друга област и не са свързани пряко с въпроса за брака.