“Недейте се лишава един от други“. Тоест жената не бива да се въздържа против волята на мъжа си, както и мъжът не трябва да се въздържа против желанието на жена си. Защото въздържанието на единия против волята на другия означава лишаване, подобно на това, както става и при имуществото; но въздържанието по взаимно съгласие е съвсем друго – когато, например, и мъжът, и жената определят заедно определено време за взаимно въздържание.

“освен по съгласие за някое време”. Апостолът разяснява какво значи изразът му „за време“ — тоест когато настъпи време за особено усърдна молитва. Защото той не казва просто „за молитва“, а: „за упражнение в молитвата“. Наистина, ако апостолът смяташе, че съпружеското съжителство пречи на обикновената, всекидневна молитва, как би казал на друго място: „непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17)? Следователно, за да бъде молитвата ви по-пламенна, въздържайте се, казва той, един от друг, защото половото общуване, макар и да не осквернява, възпрепятства усърдното духовно занимание.

“след това бъдете си пак заедно”. Аз, разсъждава апостолът, ви казвам да се съединявате отново; но не го налагам като закон, а го предписвам, за да не ви изкушава сатаната, тоест като ви подбужда към блуд. Понеже не дяволът сам по себе си е причината за блудството, а главно нашето невъздържание, апостолът прибавя: „по­ради вашето невъздържание“, защото именно в това се крие причината и за дяволското изкушение.