“дължимата любов”. Но за да постигне бракът своята цел, е необходимо животът в брак да протича така, както изисква самата същност на този установен от Бога съюз: необходимо е всеки от съпрузите да изпълнява своя съпружески дълг. (Повечето древни ръкописи съдържат единствено думата „дълг“ – τήν ὀφειλήν, а не „дължимото благоразположение“ – τήν ὀφειλομένην εὐνοίαν.) Двамата съпрузи са задължени да се отказват един за друг от своята лична независимост. Именно поради това безбрачието е „добро“ (καλόν).