“А вие сте се възгордели”. Гордеете се с учението на този блудник, понеже бил мъдър. Забележи мъдростта на апостола: той никъде не отправя думите си към самия блудник, като към човек безчестен и недостоен да бъде изведен на показ, но говори с останалите, все едно престъплението е общо.

“вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня”. Трябваше, казва той, да плачете, защото позорът се е разпространил върху цялата Църква; трябваше със сълзи да се молите, като за болест и зараза, „за да бъде изваден измежду вас“, тоест да бъде отсечен от вас като обществено зло. И тук отново не споменава името на блудника, а казва: „онзи, който е извършил тая работа“.