Под „корем“ той разбира чревоугодието, а не човешкия орган; под „храна“ – неумерената употреба на ястия. Следователно смисълът на думите е следният: неумереното ядене е в сродство и съюз с чревоугодието – и обратно. И едното, и другото не могат да ни доведат при Христос; напротив, онези, които им се отдават, взаимно предават едното на другото – неумереността към чревоугодие, а чревоугодието към неумереност.

“Бог ще погуби едното и другото”. Не става дума за „корема“, а за чревоугодието; и не за „храната“, а за неумереността в храненето. В израза „ще погуби“ някои виждат предсказание за състоянието на бъдещия век – тоест, че там няма да има нужда нито от ядене, нито от пиене. Ако пък дори умерената употреба на храна няма да има място там, то още повече ще бъдат премахнати неумереността и чревоугодието.

Като казва, че заедно с премахването на храната ще бъде премахната и корема, той изразява мисълта, че заедно с насищането отпада и желанието за повече. А според други, той запечатва своето увещание с молитва това да бъде премахнато, а именно, да престанат и неумереността, и чревоугодието.

“тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото”. От тези думи се вижда, че апостолът говори за чревоугодието във връзка с казаното от него за блудството. Защото би следвало да се каже така: „а тялото не е за ястията, нито за утробата“. Но той не казва така, а как? – „не е за блудство“, показвайки, че последствието от телесните наслаждения е именно блудството.

А смисълът на думите му е следният: тялото, казва той, не е създадено за това да потъва в наслаждения и да изпада в блуд, а за да се покорява на Христос като на своя Глава, а Господ да го управлява като глава на тялото.