Понеже вярващите, като хора без високо образование, изглеждали негодни да разглеждат правни спорове, апостолът им посочва тяхната тежест и достойнство. Най-напред ги нарича светии, а след това казва, че те ще съдят света. Това обаче не означава, че вярващите ще заемат мястото на съдии и лично ще произнасят присъди, Съдия е Господ. Но те ще изобличат (κατακρινοΰσιν) света. Защо? Защото ако те, хора подобни на всички останали, са повярвали, а другите, не, то самият факт на тяхната вяра представлява осъждане за невярващите.

Забележи: апостолът не казва „светът ще приеме съд от вас“, а „светът ще бъде съден от вас“, защото самият живот на повярвалите е пример за света.

Фразата „недостойни да съдите най-малките работи“ означава следното: коринтяните сякаш се срамували да бъдат съдени от „своите“, от християни. Затова апостолът казва: напротив, срамно е, когато вие търсите съд при външните, защото техните съдилища са лоши, несправедливи, а не като тези вътре в общността.