Още в стих 6 апостолът дава да се разбере, че християните постъпват зле, когато се съдят помежду си, защото те са братя („брат се съди с брат“). Сега той разгръща тази мисъл по-подробно и посочва, че на християнина подобава по-скоро да понесе обида или лишение, отколкото да отнеме нещо от своя брат, дори и чрез съд.

С това апостолът не казва, че християнинът изобщо не трябва да се защитава от несправедливост, но съветва да не се стига до съдебно дело. Към това го подтиква братската любов, която е готова на всякакви отстъпки (срв. Мат. 5:39–42).