Христос ни е приел и нашият дом е очистен от предишните грехове и украсен с украшенията на верните тайнства, които хранят посветените. Но този дом не веднага става достоен Христос да живее в него, ако животът и поведението му (на вярващия) не бъдат толкова свети, толкова чисти и безпорочни, че да заслужи да стане храм Божий. Защото сега той не трябва да бъде просто дом, а храм, в който да пребъдва Господ.

Ако обаче човек пренебрегне получената добродетел и се отдаде на светски занимания, нечистият дух отново се връща и си присвоява празния дом. И за да не може пак да бъде изгонен, взема със себе си още седем духове, по-лоши от него. И последното състояние на този човек става по-лошо от първото (Лука 11:26).

Защото би било по-поносимо душа, веднъж станала блудница, да не се връща при първия си мъж, отколкото, след като се върне и признаe своя съпруг, отново да стане прелюбодейка. Както казва апостолът: „Какво общо има Божият храм с идолите? Или какво съгласие има между Христос и Велиар?“ (2 Кор. 6:15–16).