И Господ имаше плът; и както по Своя воля прие плът заради нас, така по Своя воля пожела и да огладнява, и да ожаднява. И понеже Сам пожела да изпитва глад и жажда, пожела също така да приема храна от онези, които Сам бе надарил с нея. Той приемаше не поради нужда, а поради милост.

Марта вършеше това, което се отнасяше до нуждите на Онзи, Който бе огладнял и ожаднял; тя с грижа и вълнение приготвяше онова, което светиите, и Самият Свят над светиите, можеха да ядат и пият в дома ѝ. Велико дело, но временно.

Нима винаги ще има глад и жажда? Когато се приобщим към най-чистата и най-съвършена Божия благост, няма да има нужда да се обслужват нуждите ни. Блажени ще бъдем, няма да ни липсва нищо; много ще имаме и нищо няма да търсим. (Проповеди)