Йерихон е образ на този свят, в който Адам, прокуден заради греха на неверността, слезе от рая, тоест от небесния Йерусалим. Той се пресели от пространството на живота в преизподнята. И това беше не промяна на мястото, а промяна на нравственото състояние – едно изгнание от самата собствена природа.

Много се промени у Адам – той, който се наслаждаваше на неизказано блаженство, щом като се впусна в светските прегрешения, попадна в ръцете на разбойниците. Това не би се случило, ако не беше заслужил наказание, отклонявайки се от изпълнението на небесната заповед.

Кои са тези разбойници, ако не ангелите на нощта и тъмнината, които понякога приемат образ на ангели на светлината, но не могат да запазят този образ постоянно? Първом те ни лишават от облеклото на духовната благодат, което сме получили, и така ни нанасят рани. Защото, ако запазим чиста дрехата, която сме получили, няма да усещаме ударите на разбойниците.

Затова бъди внимателен най-напред да не бъдеш съблечен, както Адам най-напред беше оголен, лишен от защитата на небесната заповед и от дрехата на вярата, и в резултат получи смъртоносна рана. От тази рана щеше да погине целият човешки род, ако Самарянинът не бе слязъл да изцели жестоките рани на Адам.

Тълкувание на Евангелието от Лука