Радването само на това, че могат да вършат чудеса и да съкрушават множества бесове, можеше да породи в тях желание за възгордяване. А спътница и най-близка роднина на тази страст е гордостта.

Затова Спасителят, за тяхна полза, премахва от самото начало всяка възможност за самохвалство и отсича наведнъж корена, който е започнал да никне в тях – безсрамната жажда за слава. Той постъпва като добър земеделец, който, щом види трън, поникнал в нивата или градината, веднага го изкоренява с мотика, преди да е пуснал дълбоки корени.