За да се запази и впоследствие да се възобнови и животинският свят, Бог заповядва на Ной да вземе със себе си в ковчега по една двойка от всеки основен род животни. Съдейки по думите на 20-и стих, може да се предполага, че тези животни, водени от инстинкта си при приближаването на потопната буря, сами са се приближавали към ковчега и са търсели спасение в него, което значително е облекчило задачата на Ной.

Що се отнася до въпроса как е било възможно толкова много животни да се поберат в един ковчег, трябва да се отбележи следното: Ной, за да спести място и фураж, е можел да избира само най-младите екземпляри. Броят на основните родови групи животни, оформени до епохата на потопа, не е бил толкова голям, че да създаде непреодолими трудности за тяхното настаняване в ковчега.