С тези думи за първи път ясно се посочва средството или оръдието на божественото наказание над първобитния, покварен свят, а именно всемирният потоп (Ис. 54:9).

“всичко, което е на земята, ще се лиши от живот.”

Понеже цялата земя се беше развратила и се беше изпълнила с беззаконията на живеещите по нея, загиват всички виновници за нейното оскверняване, начело с главните от тях, хората.

Но този всемирен потоп не бива да се разглежда като някакво лично отмъщение на Бога към човека. Не, той е необходимото следствие от духовната смърт на първобитното, нравствено изродило се човечество. То беше станало плът в най-лошия смисъл, като че завинаги изгубило душа, и представляваше разлагащ се труп, чието по-нататъшно съществуване би било не само безполезно, но и откровено вредно за духовно-нравствената атмосфера на света.

И ето, първият свят загива в потопните води, за да се измие полепналата върху него сквернота и да започне живот върху нови (възродени) начала.