Допотопното човечество е наречено „исполини“, в оригинала nephilim („нефилим“). Макар че наистина в Писанието този термин понякога означава великани или гиганти (Числ. 13:33–34), основното значение на корена е „разрушавам, събарям“, а в ниф-форма означава „правя да падне, съблазнявам, развращавам“.

Затова в тези първобитни „нефилими“ може да се видят хора, които не само се отличавали с необикновена физическа сила и ръст, но и личности, съзнателно потъпкващи правдата и угнетяващи слабите.

Такива хора са съществували сред каинитите и по-рано, вероятно още от времето на Тувалкаин, изобретателя на оръжия, и Ламех, който възпял победите си.

След смесването на ситите с каинитите тези „нефилими“ особено се умножили в резултат на всеобщото развращаване и разпадането на всякакви нравствени устои.

“това са силните, от старо време славни човеци”.

Тук вече става дума за плодовете на смесените бракове, които, за разлика от „нефилим“, в еврейския текст са наречени „гибборим“ („силните“).

Последното название, според библейската употреба, означава изтъкната личност (2 Цар. 17:10; Дан. 11:3), избран войн, човек, който превъзхожда другите със силата си (3 Цар. 11:28).

Оттук е очевидно, че потомците на смесените родове (сити с каинити) превъзхождали своите предци както по физически, така и по безнравствени качества.

Като нарича тези „гибборим“ от древни времена „славни хора“, свещеният автор вероятно има предвид факта, че те, под името „герои на древността“, получили световна известност в общите човешки традиции (Вар. 3:26–28).