Апостолът е възмутен от неоснователното самопревъзнасяне на коринтяните и речта му придобива ироничен тон. Павел и другите апостоли живеят в скърби, а коринтяните, напротив, по някаква причина вече ликуват.

„Преситени сте вече“. У коринтяните сякаш вече липсва духовната нищета, гладът за правда, сълзите на покаяние – онези необходими състояния, които винаги съпътстват духовния растеж на християнина (Мат. 5:3–6). Техните духовни нужди като че ли са напълно задоволени.

„обогатихте се“ с многобройни духовни дарования, които са породили у коринтяните голямо самомнение.

„възцарихте се“, т.е. те се държат така, сякаш вече са влязли в славното Христово царство.

„без нас“, т.е. така, че ние изобщо не участваме във вашата слава.