Апостолът прави заключение към първата част на посланието. След като посочва на коринтяните истинската същност на Евангелието и, въз основа на това, обяснява в какво се състои служението на християнския проповедник, той преминава към причините за разделенията в Коринтската църква. Коринтяните са се възгордяли – те имат прекалено високо мнение за себе си, като че ли вече са достигнали християнско съвършенство. Апостолът им показва, че подобно самопревъзнасяне е неоснователно; след това, смекчавайки тона, им напомня за тяхното отношение към него и им дава обещание да дойде в Коринт.

„Това“, т.е. казаното в предходния раздел за проповедническото служение.

„приспособих към себе си и Аполос.“ Павел смята Аполос за свой приятел и предполага, че той няма да се обиди от такива изрази като тези в гл. 3, ст. 7.

„заради вас“ – за да бъде изложената истина в по-приемлива за вас форма.

„за да се научите от нас…“ Апостол Павел и Аполос със своето поведение дават пример на смирение.

„онова, що е писано“. Този израз трябва да се разбира като втората част от поговорка, употребявана в равинските школи: „Не мъдрувай или: не излизай отвъд границите на това, което е писано!“

„един пред други“ — буквално: „всеки за един (ὑπέρ) срещу (κατά) друг“. Всеки коринтянин, превъзнасяйки един проповедник, пренебрегвал останалите. По този начин той и себе си превъзнасял, като ученик именно на най-уважавания проповедник.