Досега апостолът говори какво трябва да е отношението на проповедниците към християнската община, а сега преминава към това как вярващите трябва да се отнасят към своите пастири. Християните не бива да мислят, че принадлежат на своите учители във вярата – напротив, учителите във вярата принадлежат на вярващите, а самите вярващи са Христови и Божии.

“никой да се не хвали с човеци”, срв. 1 Кор. 1:12.

“всичко е ваше”. Стоиците казвали, че мъдрецът владее всичко (omnia sapientis sunt). С още по-голямо право християните могат да повторят тези думи, защото те принадлежат на Бога, а Бог предава всичко в тяхна полза – всичко служи на тяхното спасение.