По-нататък (Пс. 93:11) се казва, че чисто човешката мъдрост е нищожна по самата си същност. Но апостолът има предвид само този случай, когато човешката мъдрост има дързостта да намира средства за изкуплението на човечеството и да дава на човека спасение.

А трудовете на човешката мъдрост в рамките на възможното за човека апостолът одобрява (Фил. 4:8).